Античен град Нове

[Рецепция При Попа]

Нове (на латински: Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от днешния град Свищов, България.Създаден е с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан,на 26.10.69 г. от н.е., тоест два дни след като е официално признат от Сената за Император, успешно победил самопрогласилия се за император Вителий.

Там през 48 година тук е дислоциран VIII-ми Августовски Легион, който строи своите първи укрепления. През 69(70) година той е заменен от един от трите елитни легиона на император Веспасиан - I-ви Италийски (Legio I Italica). Той строи своя постоянен форпост на това място и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на Долнодунавския лимес. Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум, Рациария те оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав, т.н. Дунавски Лимес спиращ нашествията към земите на днешна България. Както всяка римска крепост по онова време Нове има прилежащо селище — т. н. канабе, където живеят от колонисти и пенсионирани легионери, женени за местни жени, търговци, обслужващи легиона и други. VIII-ми Августовски Легион е новооснован по изрична заповед на император Нерон вероятно на 20 септември 66 г. Задачата на легиона е да замине на изток към Каспийските врати и по-нататък до Индия, като в неговия обхват попада и Йерусалим. Преместването на Изток е прекратено след смъртта на Нерон на 9 юни 68 г. Данните за пребиваването на VIII-ми Легион са много оскъдни, а най-вероятно умишлено затаени. Според археологическите изследвания размерите на легионния лагер са 368 м северна и южна страна и 492 м източна и западна страна. Общата площ на Нове е точно 44 хектара според Декрета на Веспасиан, издаден въз основа на Lex Iula Municipalis на Цезар. Нове има важно значение в римската отбранителна система в тази част на империята. Посещаван е от римските императори Траян, Адриян и Каракала.

Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия.

При Нове през 250 г. 70 000 готи под ръководството на Книва форсират река Дунав. За това свидетелстват разрушения в околностите, както и в части от самия лагер. По време на същия поход въпреки обсадата на Нове от войските на Книва, крепостта успешно се защитава и не пада в ръцете на готите. През следващите десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. Архитектурно-строителни промени са извършени при управлението на Константин I. Провинция Мизия (дн. Северна България) става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура. Това става през 376 г., когато вестготите (част от готите, които се делят на източни и западни), т.е. западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римския император Валент. Нове става столица на краля на вестготите Аларих, по-късно столица и на краля на остготите Теодорих. Нове става главна резиденция на готския крал Теодорик I-ви Страбон в периода 418-451 г. През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis. Последното стабилизиращо строителство се извършва при управлението на гръцкия император Юстиниан I. В края на VI и началото на VII в. градът е атакуван от аварите, но се постига мир с местните славяни. Най-късните монети- 416-422 г. от .н.е., намерени при археологически проучвания, са сечени по време на управлението на императорите Фока и Ираклий.

Именно Нове, днешният Свищов, големия римски град, център на легион, където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози.