Манастира “Покров Богородичен”

[admin]

Свищовският манастир “Покров Богородичен” се намира на 3 км югоизточно от центъра на гр. Свищов. Разположен е сред живописна местност в недълбок дол.
Няма запазени сведения за времето на възникване на манастира, както и за неговия най-ранен период. Предполага се, че е построен върху мястото на древно тракийско светилище, и че е разсипан по време на турското робство. Възникването на обителта се свързва и с минералния извор, намиращ се пред манастирските порти, водата на който е смятана от местното население за лечебна. Известно е, че водите на същия извор са използвани още от римляните за съседният голям римски град Нове.
Съществуват няколко легенди свързани със Свищовския манастир, една от тях гласи така: "Богатият и влиятелен влашки княз Кантакузин, грък по произход, който бил изпратен от султана за управител на васалното Влашко, след изтичане на мандата му бил повикан отново в Цариград. Научил обаче, че негови врагове са му подготвили убийството, когато стигне в столицата. На връщане от Влашко, князът спрял в Свищов, останал там и вдигнал със свой пари разрушения стар манастир до града. С божията помощ и във времето успял да се справи с интригите в султанският двор и да се оправдае. Бил назначен отново за княз във Влашко. Така Господ се отблагодарил за богоугодното дело."
Много е вероятно тази легенда да е подплатена и с историческа достоверност, тъй като е известно, че представители на фамилията Кантакузини са редовни дарители на български църкви и манастири (арбанашките църкви и др.).
Едно от малкото писмени сведения за манастира е един каменен надпис при извора, който съобщава, че е облагороден при "царуването на Негово Императорско Величество Султан Абдул Азис“. Последният оглавява Османската империя от 1861 до 1876 г.
През османското робство Свищовският манастир е бил многократно разрушаван и след това наново изграждан. Тук са намирали убежище борците за национална свобода Г. С. Раковски, Васил Левски и др.
Обителта е изцяло обновена през 1894 г., а в днешния си вид е от края на XX век.
В днешно време в Свищовския манастир няма монашески живот, поддържан е от отец Христо съпругата му презвитера Мария.
Манастирът е прочут из цялата страната с чудотворната икона на Света Богородица, която притежава силата да помага на молещи се при безплодие и тежки очни болести.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от съборна черква, две нови жилищни сгради и стопанска постройка.